Постинг
25.04.2019 09:53 -
Момичето, на което страданието носеше щастие
Петя Дубарова – момичето, на което страданието носеше щастие
Петя Дубарова – най-чистата душа на българската поезия днес щеше да навърши 57 години. Зловещо е да си я представим напълняла, побеляла, уморена и отчаяна от заробващия Преход. Вероятно заради това избра смъртта и ще остане вечно на 17 - чиста. Мъртвите поети не остаряват, а ученичката от Английската гимназия в Бургас избра да трупа мъдрост и тъга в едно друго измерение – в Отвъдното.
40 години след смъртта й няма отговор на въпроса, защо момичето, което рисуваше морето с думи, предпочете самоубийството с шепа сънотворни хапчета в дома си, оставяйки бележка с кратък текст:
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА
Истината вероятно е някъде в последните седем реда и в предчувствието, че обществото убива поетите.
Един от последните текстове на Петя Дубарова, записан в личния й дневник е посветен на страданието. А 17-годишната ученичка признава, че то й носи щастие:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
40 години след смъртта й няма отговор на въпроса, защо момичето, което рисуваше морето с думи, предпочете самоубийството с шепа сънотворни хапчета в дома си, оставяйки бележка с кратък текст:
Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА
Истината вероятно е някъде в последните седем реда и в предчувствието, че обществото убива поетите.
Един от последните текстове на Петя Дубарова, записан в личния й дневник е посветен на страданието. А 17-годишната ученичка признава, че то й носи щастие:
„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”
© Дисидентът Глеб Павловски провалил дем...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Заставаш ли зад изроди сам си изрод
Години преди да падне Берлинската стена,...
Заставаш ли зад изроди сам си изрод
Поетът е щастлив, когато е нещастен.
Чу
цитирайЧу
Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!
ОБРАЗНО НАПИСАНО, КАКТО ЧОВЕК С ПОЕТИЧНА ДУША И ДАР УМЕЕ, ХУМАНИТАРЕН ПРОФИЛ КАКТО СЕ КАЗВА
за нуждата, удоволствието и величието на страданието и в страданието е писано от дълбока древност или почти откогато човек е започнал да пише посредством "знаци" и символи
чудовището го е казал идеално
цитирайОБРАЗНО НАПИСАНО, КАКТО ЧОВЕК С ПОЕТИЧНА ДУША И ДАР УМЕЕ, ХУМАНИТАРЕН ПРОФИЛ КАКТО СЕ КАЗВА
за нуждата, удоволствието и величието на страданието и в страданието е писано от дълбока древност или почти откогато човек е започнал да пише посредством "знаци" и символи
чудовището го е казал идеално
ще добавя поне от моя гледна точка
СТРАДАНИЕТО МОЖЕ ДА Е МОТИВАЦИЯ, ДВИЖЕЩА СИЛА, НАЧАЛО НА НЕЩО СЛЕД НЕГО
и все пак мъжете не трябва да "прекаляваме" с него, защото ще сме на крачка от декаданса и слабостта
цитирайСТРАДАНИЕТО МОЖЕ ДА Е МОТИВАЦИЯ, ДВИЖЕЩА СИЛА, НАЧАЛО НА НЕЩО СЛЕД НЕГО
и все пак мъжете не трябва да "прекаляваме" с него, защото ще сме на крачка от декаданса и слабостта
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.