Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.04.2019 09:53 - Момичето, на което страданието носеше щастие
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 239 Коментари: 3 Гласове:
5



  Петя Дубарова – момичето, на което страданието носеше щастие image   Петя Дубарова – най-чистата душа на българската поезия днес щеше да навърши 57 години. Зловещо е да си я представим напълняла, побеляла, уморена и отчаяна от заробващия Преход. Вероятно заради това избра смъртта и ще остане вечно на 17 - чиста. Мъртвите поети не остаряват, а ученичката от Английската гимназия в Бургас избра да трупа мъдрост и тъга в едно друго измерение – в Отвъдното.

40 години след смъртта й няма отговор на въпроса, защо момичето, което рисуваше морето с думи, предпочете самоубийството с шепа сънотворни хапчета в дома си, оставяйки бележка с кратък текст:

Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА

Истината вероятно е някъде в последните седем реда и в предчувствието, че обществото убива поетите.

Един от последните текстове на Петя Дубарова, записан в личния й дневник е посветен на страданието. А 17-годишната ученичка признава, че то й носи щастие:

„Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!”



Гласувай:
6
1



1. deleted-4udovi6teto - Да, може да звучи парадоксално, но...
25.04.2019 11:36
Поетът е щастлив, когато е нещастен.
Чу
цитирай
2. germantiger - +
26.04.2019 09:56
Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо... Как си представям страданието – неонова светлина, две необикновено красиви очи, тъжно-спокойни, незагледани, някаква доброта, молба, признание в тях, от неона изглеждат черни, а може би са кафяви, сини – не! Тъжно съгласие, не примирение, а съгласие с вече изживяното! И две ръце, голи до лактите, които стискат висока чаша бира. Това е страдание. Аз съм виждала страданието. То е било съвсем близо до мен – на съседната маса. И как съм го пожелавала само!

ОБРАЗНО НАПИСАНО, КАКТО ЧОВЕК С ПОЕТИЧНА ДУША И ДАР УМЕЕ, ХУМАНИТАРЕН ПРОФИЛ КАКТО СЕ КАЗВА

за нуждата, удоволствието и величието на страданието и в страданието е писано от дълбока древност или почти откогато човек е започнал да пише посредством "знаци" и символи

чудовището го е казал идеално
цитирай
3. germantiger - ++
26.04.2019 09:57
ще добавя поне от моя гледна точка

СТРАДАНИЕТО МОЖЕ ДА Е МОТИВАЦИЯ, ДВИЖЕЩА СИЛА, НАЧАЛО НА НЕЩО СЛЕД НЕГО

и все пак мъжете не трябва да "прекаляваме" с него, защото ще сме на крачка от декаданса и слабостта
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2257451
Постинги: 2329
Коментари: 5074
Гласове: 3308
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031