Навършват се 169 години от рождението на Иван Вазов.

От 11:00 часа пред паметника на писателя в градинката на столичния храм „Света София“, Националният литературен музей и къщата музей „Иван Вазов“ в столицата организират възпоменателно честване, съобщава "Дарик".
 
Сред поканените са родствениците на писателя - Григорий Вазов и Анна Николов, директорът на Народния театър, чийто патрон е народният поет, Мариус Донкин, учители от Средно училище за чужди езици и мениджмънт „Иван Вазов”; представители на Културното ведомство и на Столичната община.
 
Иван Вазов е роден на 9 юли 1850 г. в Сопот, в семейството на Съба и Минчо Вазови.
 
Освен поет и писател, той е академик на Българската академия на науките, министър на народното просвещение, председател на Окръжния съд в Берковица, а случай от съдебната практика го вдъхновява за написването на поемата „Грамада“.

О, здравствуй ти, Русийо мощна,
света трепна от твоя глас,
скокни, царице полунощна,
зовем те ний, ела при нас!
България сега те вика.
Часът настана: твой завет
и твойта мисия велика
да ги изпълниш в тоя свет!

Затуй си ти прочута, славна
и друга нямаш с тебе равна;
затуй обхващаш полусвет —
царства, народи, океани —
и нямаш изглед, край и чет;
затуй те бог до днес отбрани
от толкова беди, душмани;
затуй можа да съкрушиш
Мамая-хан и Бонапарта,
затуй врага си ти страшиш,
кога те гледа и на карта,
затуй зовеш се ти Света,
затуй те любим кат баща
и чакаме като Месия:
Затуй си ти Русия!

Иван Иванов
НА РУСКИТЕ ВОИНИ

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки...

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем

и тоз път сърдечно, горещо.

Но взорът ви свети зловещо...

Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви лґкът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта свобода,

стократно по любим я ния.

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!

1916

РУСИЯ:врага си ти страшиш,
кога те гледа и на карта
ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЦАР БОРИС трети:
може да не сме винаги с Германия, НО НИКОГА СРЕЩУ РУСИЯ