Терминът “етика” за първи път е използван от Аристотел от латинския етос, той има две значения. Първото се отнася до нравите, а второто засяга характера на човека и неговата предразположеност.

            В най- общ вид административната етика може да се характеризира като специфичен вид професионална етика. Тя може да се разглежда като отражение и обобщение на моралните цели и ценности в дейността на служителите в публичната администрация. Административната култура е съвкупност от материални и духовни ценност в социалната практика, във връзка с творческата дейност при създаването и прилагането й.

Необходимо е да се прави разлика между неетично, незаконно и неправилно. Законите съдържат много норми, които са етични по съдържание, но веднъж влезли като текстове на закона, те се превръщат в законови норми. Те престават да бъдат етични или морални правила за поведение. Те се превръщат в общи, абстрактни, общозадължителни правила за поведение, израз са на държавновластническа воля  и са гарантирани с държавната принуда. Моралните и етичните норми са норми, съществуващи в съзнанието на хората, някои от тях могат да бъдат записани, но те нямат законов задължителен характер, не могат да се прилагат принудително и чрез механизмите на държавната власт. Едно действие на държавен служител може да е правилно, но това не значи непременно, че то е етично. Незаконно действие или поведение е действие или поведение в нарушение на закона и то съставлява или криминално престъпление, или административно, или дисциплинарно нарушение. Неправилното действие или поведение е в нарушение на етичните и моралните стандарти, принципи и ценности. Едно поведение може да е неетично, въпреки че то не е незаконно или неправилно. Ако едно поведение съставлява престъпление или административно нарушение, обсъждането на “правилността” или “етичността” му отпада. Те са последващи характеристики на поведението, които нямат място, ако поведението е незаконно. Корупцията може да попадне във всяка една от категориите на осъдително поведение – незаконно, неправилно, неетично. Ако корупцията е проявена в състав на престъпление, като например подкуп, налице ще бъде престъпление. Ако съответна проява на корумпирано поведение не е определена от закона за престъпление, тогава тя ще бъде оценена като неправилна и неетична. Но като отрицателен феномен в държавната администрация корупцията в администрацията се свързва преди всичко с етиката на държавните служители.

Разграничаването между незаконно, неправилно и неетично поведение има практическо значение. Възможностите за контрол и санкциониране на незаконно поведение са точно регламентирани. Незаконните актове и действия на държавната администрация могат да бъдат предмет на администратичен контрол, но не и на съдебен. Неетичните действия могат да бъдат предмет на администратичен и вътрешнослужебен контрол, както и на обществен контрол.

Отсъствието на етика в държавната администрация се забелязва повече отколкото присъствието й. За етика в държавната администрация започва да се говори обикновено, когато тя липсва или сериозно е нарушена.

Проблемите на етиката в държавната администрация придобиват все по-голямо значение. Етиката и стандартите на поведение, особено тези в държавната служба, са важен елемент в публичния живот. В публичната администрация, и особено в държавната администрация, съществуват и политически и морални моменти.

Необходимо е да се конкретизират понятията етос, ценности, етика, поведение в съответствие с професионалната дейност в публичната администрация. Етос – съвкупност от идеали, които формират общата култура, държавната администрация и държавната служба. Ценности – принципи или стандарти, които ръководят преценката, кое е добро и кое е лошо. Като най-важен критерии в публичната администрация се приема общественият и публичният интерес. Етика – правилата, които трансформират и внедряват общоприетите идеали и етоса в ежедневната практика. Поведение – действия и начин на държане на държавните служители.

Под фактори, влияещи върху административната етика, се разбират сили, които въздействат или могат да въздействат по положителен или негативен начин върху оформянето и проявлението на етичното поведение в публичната администрация. Факторите, влияещи върху административната етика, са външни -  такива, които съществуват и действат в околната среда на конкретна административна организация, и вътрешни – такива, които съществуват и действат вътре в отделната административна организация. Най-важните вътрешни фактори са представени чрез инфраструктурата на административната етика.

Ограничени ресурси. Правителствата на всички държави се сблъскват с необходимостта да намаляват държавните разходи. Това води до мерки и средства, целящи ефективността и икономичността на държавните дейности, в това число ограничения върху бюджета и съкращаване на броя на заетите в държавната администрация. Намаляването на бюджета по отношение на отделните ведомства и организации всъщност означава, че държавните служители в съответното ведомство или организация са принудени да извършват същите функции и същото количество работа, даже ако не и повече, с по-малко ресурси.

Изискванията на гражданите. Удовлетворението на исканията на гражданите е своеобразна преценка на работата на администрацията.

Неудовлетворяването на нуждите и очакванията на населението води до недоволство не само от административното, но и от политическото управление на страната, а това вече е много тежка отговорност за държавните служители. От друга страна, придържането и спазването на държавните регламентации и ограничения също е важен критерий за оценка на работата на администрацията.

Засилено внимание към администрацията. Държавната администрация непрекъснато се намира във фокуса на общественото мнение. Тя е обект на вестникарска, радио- и телевизионна журналистика. Секретността, безличността, анонимността на административната дейност е заменена с конкретни лица и данни. Действията на администратора придобиват конкретен образ и измерения. Постиженията, както и грешките, пропуските и нарушенията на администрацията и на отделни нейни служители се намират под лупата на общественото внимание. Всъщност увеличеният брой на нарушения и грешки в административната дейност се дължи не на реалното увеличение на негативните административни прояви, а на прозрачността и възможността тези прояви да бъдат забелязани, анализирани и представени пред общественото мнение, нещо, което беше невъзможно или силно ограничено в миналото.

Преустройство на държавната и местната администрация. Разпределението на дейностите между органите на държавно управление, освобождаването на органите от редица досегашни функции и създаването на нови органи поради възникването на нови функции създава един постоянен динамизъм в организацията на държавната администрация.

Преразпределението  на функциите на държавното управление между отделните органи е свързано и с решенията за преразпределяне на ресурсите – правни, финансови, човешки. Тенденцията е правителството да се разтовари от вземането на конкретни управленски решения, определящи държавната политика. Този процес неизбежно води до изграждане на по-голям авторитет, на по-големи възможности, но и на по-голяма отговорност на съответните висши администратори в тези министерства

Засилена самостоятелност на административните звена. Преустройството и преструктурирането на административния апарат води до засилване на правомощия, а оттам и на самостоятелността на административните звена. Отделните административни органи и ведомства определят свои собствени правила на организация и функциониране. Като звена за осъществяване на държавната политика в определени отрасли и сектори те набелязват своите собствени подцели и задачи. На определен етап на реализация на административната дейност те излизат извън общите за държавен административен апарат интереси и ценности и се съсредоточават в конкретни специфични дейности и задачи, съответни на специализирания им обхват на компетентност – материален и териториален. При това положение не може повече да се говори само за едни и същи и единни ценности и етични критерии, еднакво отнасящи се и еднакво прилагащи се спрямо всички административни звена.

Оперативна самостоятелност в действията на администрацията. Структурната самостоятелност се свързва със засилване на оперативната самостоятелност при вземане на решения в администрацията. Администраторът преценя съответната конкретна ситуация и взема най-доброто според него решение. Неговите условия изискват гъвкавост, бърза реакция и творческа оценка в действията на администратора. Действията и решенията на администраторите са законови определени, но обикновено законът посочва само рамката, ограниченията и най-общите критерии за актовете и действията в държавната администрация.

Отговорност на администрацията. Отговорността може да се прехвърли надолу – от по-горестоящ орган на долустоящите изпълнители, нагоре – от долустоящи органи и длъжностни лица към висшестоящо ниво, или настрани – от един към друг хоризонтално равнопоставени органи или служители. Подходящ пример за това е невъзможността досега да се установят с точност виновниците за “зърнената криза” в страната, или кой следва да носи отговорност за зачестилите нещастни случаи на улицата и др. Министрите могат да се дистанцират от отговорностите на службите и служителите в техните министерства, или да се крият зад гърба на тези служители, като прехвърлят на тях вината и отговорността. Членовете на колегиални административни органи могат да използват “безличността” на колегиалния орган, за да прокарват или да се въздържат от решения, които те не биха посмели да приемат, ако мнението им не оставаше анонимно.

Взаимодействие между държавния и частния сектор. Държавните служители участват в търговски и стопански операции и процедури – в банковото и кредитното дело, в приватизационните и рестуционни процеси, при концесиите и при възлагане на държавни и общински поръчки. Установяват се различни форми на партньорство между държавата и частни фирми за предоставяне на услуги на населението. Държавните служители работят в сътрудничество или в конкуренция със служители от частния сектор.

Съвременни промени в социалните и морални норми. Нови норми на поведение в обществото се проявяват и в нови етични норми в публичната администрация. Засилено внимание към етническите конфликти се отразяват в съответни правила в етиката на държавната служба, там и доколкото те не са въведени вече и като правни норми. Различните страни отдават значение на различни социални ценности или явления, които се проявяват в различна тежест на значението на едни или други етични правила в администрациите на отделните страни.

Интернационализация. Етиката в държавната администрация е повлияна също така и от международните условия. Процесите на интернационализация и глобализация в икономическата, информационната и културната сфера се проявяват ярко изразени и в сферата на администрацията. Глобализацията създава контакти между държавните служители от различни държавни администрации. Тези контакти могат да са спорадични, “по случай”, а могат да са продължителни, като например случаите, когато служители от различни страни работят заедно в комисия, комитет или друг международен орган. Взаимодействието в сферата на етиката е двояко. От една страна, държавните служители носят със себе си етични норми на администрация на държавата, от която идват, и ги прилагат в известна степен в поведението си при общуването с администратори от други държави, от друга страна, взаимната работа и сътрудничество влияят върху създаването на нови общи етични правила или изравняване, изглаждане на острите разлики в начина на поведение.

Етичната инфраструктура представлява елементи с три основни функции: насочване, контрол и управление.

Някои от най-важните елементи на етичната инфраструктура са следните:

Политическо ръководство. Чрез изказвания и действия политиците предлагат и оформят правила за етично поведение в държавната служба.

Контрол и отчетност. Има се предвид наблюдението, отчетността и други форми на неформален ежедневен контрол, който ръководителят упражнява върху служителите в неговата организация. Този контрол може да обхваща несложни контролни процедури, като например изслушване на отчети или съвещания, посветени на работата с гражданите; обсъждане на проблеми и трудности в службата; организиране на приемен ден за изслушване на гражданите и другите ползватели на учреждението и други. Контролът върху етиката се проявява в голяма степен при оценката на работата на отделния служител при повишение, преместване или проучване на нуждите на обучение. Към този механизъм могат да бъдат изградени и специални органи -  в самото учреждение, или по-голямата висшестояща организация, които да се занимават с въпросите на служебната етика и евентуални спорове, възникнали във връзка с това. Контролът може да не бъде само съпътстващ и последващ, но и предварителен – консултации или инструкции могат да бъдат използвани за тази цел.

Отговорност и стимули. Могат да бъдат изградени системи от отговорности и стимули, съответно при неетично и етично поведение.

Условията на организация на държавната служба.

Справедливо и еднакво третиране на всички служители.

Заплати и възнаграждения.

Сигурност.

Обучение. Служителите трябва да бъдат обучавани в етика.   

Етични кодекси.