Йордан Иванов

I. БОГОМИЛСКИ КНИГИ

А. Главни произведения.

   4. Катарски Трѣбникъ.

Формули, Отче нашъ, начало на Йоановото Евангелие

Служба

Приемане въ вѣрата

Духовно кръщение

Моление при разни случаи

Духовно кръщение на боленъ

Богослужението у богомилитѣ е било много опростено. Молитвеното общо събрание, благословението на хлѣба, посвещението въ сектата, духовното кръщение, туй сѫ били току-речи всичкитѣ имъ обредни служби. При тия обреди, извършвани отъ единъ или повече пастири, е имало проповѣдь съ обяснение на евангелскитѣ истини, поклони, рѫкополагане, произнасяне на молитвата Отче нашъ, четене на Евангелието, благославяне и прощално цѣлование.

Пресвитеръ Козма поменава тукъ-тамѣ откѫслечно за богомилскитѣ обреди и служби. Той казва, че богомилитѣ, като отхвърляли всички тайнства и служби на православнитѣ, не признавали и литургията, защото тя не била останала отъ апостолитѣ, а била просто многоглаголание, измислено въ по-късно врѣме отъ Йоана Златоуста [4]. Тѣ устройвали обаче свои молитвени срѣщи, събирали се обикновено въ своитѣ кѫщи и тамъ се молѣли, служейки си прѣдимно съ молитвата Отче нашъ [5]. Тѣ не признавали духовна йерархия [6],

Сѫщи, 39.

Сѫщи, 37.

Сѫщи, 89.

114

проповѣдвали сами помежду си, мѫже, както и жени. Зигавинъ ни дава кратко описание на обреда „Духовно кръщение” у богомилитѣ въ слѣднитѣ думи: „Кръщението, което се извършва у насъ (православните) съ вода, тѣ го наричатъ Йоаново, а своето наричатъ Христово кръщение, защото имъ се струва, че е извършвано съ Духа. Затова тѣ прѣкръщаватъ оногова, който прѣмине въ тѣхната секта, като прѣди всичко му отреждатъ врѣме за покаяние, очищение и продължителна молитва. Послѣ, като положатъ Йоановото Евангелие на главата му, призоваватъ тѣхния (παρ᾿ αὐτοΐς ) Свети Духъ и пѣятъ Отче нашъ. Подиръ това кръщение, тѣ пакъ му опрѣдѣлятъ врѣме за строго поведение, за най-въздържанъ животъ и най-чиста молитва. Сетнѣ изискватъ отъ него да засвидѣтелствува, че всичко е спазилъ и изпълнилъ ревностно. И като засвидѣтелствуватъ това мѫже, както и жени, отвеждатъ го на прословутото посвещение (ἄγουσιν ἐπὶ τὴν ϑρυλλομένην τελείωσιν). И тогава, като поставятъ окаяника съ лице къмъ изтокъ, пакъ полагатъ Евангелието на скверната му глава, а присѫтствуващитѣ мѫже и жени полагатъ на него мръснитѣ (ἀναγεῖς) си рѫцѣ и пѣятъ нечестива служба (τὴν ἐνόσιον επᾴδουσιν τελέτην). Това е благодарственъ химнъ, задѣто посветенинтъ е съхранилъ прѣдаденото му нечестие”. [1] За това пъкъ, какъ и колко пѫти на день и нощь се молѣли богомилитѣ при произнасяне на Отче нашъ, поменахме по-горѣ, стр. 106—107.
http://macedonia.kroraina.com/ji/ji_1a_4.htm