Bulgarnation.com

Скритата имперска история на българите (IV-VII век)

                                          Ивелин Савов

Каган Кубрат

За Кубрат пише във волжко-българската поема "Сказание за дъщерята на хана".

."В България , престола стар потомци на Атила-цар владеят... При Кубрат - Бащу, син на Аскал - тя се прочу!

    Летели късове навред, а после падали без ред и Куян-Тау - гръм след гръм! - издигнал се... чудесен хълм! Там - заповед на хан Кубрат! - Шамбат, по-малкият му брат, на българите балтавар, Бащу издигна крепост с вал. По заповед на своя Кан, Шамбат отново бе призван: на Сула царство основа, Дулоба се нарича - да! За отказ да се върне пак на служба родния си брат Кубрат нарекъл "отделен" - да, Кий! - "отрязан" , " подчинен ".Изтласкват франките Шамбат в България обратно пак. Над  брат смилил се хан Кубрат. Бащу му връща, крепост-град."

    За управлението на Кубрат пише Академик Бегунов в "История Руси"

    "Съветът одобрил оттеглянето на Бу-Юргана и преминаването на властта в Кубрат с прозвище Бащу, т.е.Киевски(594-668).Така Кубрат станал кан на Велика Булгария. Кубрат обичал да чергарува между аула Аскал( днешен Киев) и аулът Харька на река Аксу(днешен Харков).Постоянен негов аул бил Балтавар(днешна Полтава)на река Ворскла,недалеко от древният Гелон.Кубрат разделил цялото население на Кара- Саклан(Велика Булгария)на три категории:а именно багили или аристократи,багаини или средни и низши,в които се включвали чирмиши или сабани.Тези три класи представлявали единен въоръжен народ.  

    Върховният владетел на страната имал титлата балтавар( святославен).Кубрат събрал голяма войска и разбил през 633 г. аварите при Днепър.Възползвайки се от размириците и разпада на Западно-Тюркютският хаганат през 629 г.,Кубрат победил хазарите в Северен Кавказ и овладял цялата територия от Дунав до Волга и приел титлата хакан. В състава на Велика Булгария влезли бейлиците Бирман, Бирбат, Джеремела, Синджак и Джалда.Своя столица той направил града Ас-Банджу (Фанагория).

    Кубрат умира през 668 г., като оставил трима сина Атряк-Кутраг,Бат Боян и Атилле- Аспарух.Той имал и двама приемни синове, деца на чичо си Бу-Юргана-Лачина и Кизил-Кубар."

    Спорен е въпроса за територията, която е обхващала държавата на Кубрат. Традиционно се счита, че това са бившите земи на утигурите, както и някои територии от Северен Кавказ. На запад границата е била р.Днепър, на юг Крим и Кавказ, на север -земите на Среден Дон. На изток - Каспийско море и земите в близост до Поволжието.

    Според мен, базирайки се на исторически извори и на логиката на историческите събития ,считам , че границите на Велика Булгария при Кубрат са били приблизително следните: На изток река Волга и Каспийско море, на юг Централен Кавказ, Крим, Приазовието и Черно море, на запад реките Дунав, Днестър до границата с Аварския каганат,на север земите на днешна Централна Украйна и земите на Среден Дон в Русия.Това са и приблизително териториите на държавата на Ернах (Патрия Оногурия или т.н. Стара Велика Булгария),която каган Кубрат е възстановил.

    Точната година на смъртта на Кубрат е неизвестна. Германските историци Ф.Алтхайм и Г.Хаусинг датират смъртта на Кубрат в периода 663-668 г.,когато Констант Втори е в Италия.

    Кубрат е погребан в близост до украинското село Малая Перешчепина, което се намира в района на град Полтава, недалеч от р.Днепър. Според мен ,там някъде трябва да се търси столицата на Велика Булгария, а не в гръцката колония Фанагория.

    Според летописа на волжките българи" Джагфар Тарихъ", столицата на Кубрат е бил аулът Балтавар, т.е. днешният украински град Полтава.

Шамбат Кий- 620/674-676 г.Брат на Кубрат,син на Худбард или Албури,чичо на Аспарух, Кубер, Бат Баян, Котраг и Алцек. От рода Дуло. Основател на българската държава Дулоба на територията около днешният гр. Киев, Украйна.

    Основно данни за Шамбат Кий дава историческата хроника на волжките българи "Джагфар Тарихъ".

    "По заповед на Курбат неговият по-малък брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал на хълмовете Куянтау град Башту [Киев] и потеглил от него срещу врага начело на голям отряд от българи, анчийци и саклани-руси. Той успял бързо да разгроми аварите и да завземе страната им. В това му помогнали местните улчийци, а също и башкортите, които се наричали "хонтурчи" (хонтурчийци) и били недоволни от управлението на аварския хакан. Но след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, т.е. "Земя на Дуло". Като разбрал това, Курбат наредил на брат си да се върне на службата си при него, но онзи отказал и бил наречен от Башту с прозвището "Къй" ("Отрязан", "Отделил се").

    Шамбат останал в Дулоба 33 години и си спечелил огромна слава с победите над фарангите и алманците. Под неговите знамена идвали да служат и артанци, и байлакци, и галиджийци, и аварски улчийци, и саклани, и хонтурчийци. Но все пак накрая той бил разбит от фарангите и се завърнал на служба при Курбат. Балтаварът наредил на Шамбат да заеме предишния си пост на губернатор на Башту… Жителите на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Башту с неговото име - "Шамбат", а целия град с неговото прозвище "Къй". И до днес анчийците наричат Башту "Къй"…

     Докато Шамбат воювал в Дулоба, Курбат неуморимо разширявал пределите на Ак."

    "Докато бил жив този хакан, в страната било спокойно. Но когато през 660 година го споходила смъртта, Шамбат с подкрепата на Атилкесе се опълчил срещу новия хакан Бат-Боян с цел да завладее трона.Те му позволили да управлява повече или по-малко спокойно само 3 години, след което започнали срещу него открита война. Тъй като Курбат преди смъртта си забранил на българите да се сражават помежду си, Шамбат нападнал кана с ак-балънските улчийци и сакланите-уруси, а Атилкесе - с мурдасите, масгути, тюрки и един наемен отряд от тюркмени…

     Войната продължила няколко години. Атилкесе успял да разбие сабаните на Бат-Боян, след което разгромил Ас-Банджа и заедно с Шамбат обсадил хакана в Джалда. При това хората на бека, особено мурдасите, убили и немалко от българите на кана."

    "5 години Шамбат с подкрепата на Атилкесе обсаждал Джалда и се считал за хакан в останалата част на Саклан-Българската държава. В разгара на тази обсада отново укрепналите тюркски хакани нападнали Саклан през Агидел. Казват, че тогава през реката от Тюркистан [Туркестан] се прехвърлили 150 хиляди кумани, тюркмени-кук- огузи и киргизи, обединени с името на основателя на Тюркската държава Хазар. Шамбат и Атилкесе се хвърлили срещу врага, но били разбити и избягали с част от своите в Башту. Този разгром станал поради това, че по време на битката джурашските тюрки, мурдасите и утигите преминали на страната на хазарите, а сербийците избягали на север и се укрили в сурските гори. Хазарите пленили множество бурджански българи, които принудили да воюват на тяхна страна.

    Когато били край аула Харка, Шамбат и Атилкесе напуснали Джалда, опасявайки се да не се окажат затворени там и тръгнали към съюзниците си. Когато се приближили, Бат-Боян им предложил да му се подчинят без бой… Кабан не позволил на балтавара да влезе в сражение. Като хвърлил срещу бунтовниците тюркмените, той с киргизите заобиколил мястото на техния сблъсък, ударил ги в тил и постигнал победа. Шамбат и Атилкесе отново се укрили в Башту. Кабан се опитал да превземе града от раз, но българите на Шамбат под знамето на рода харка извършили набег и обърнали хазарите в паническо бягство. Тогава хаканът се оттеглил в Джураш и казал на балтавара: "А сега си оправяй работите сам - аз ти помогнах, доколкото можах". Бат-Боян започнал преговори с обсадените и се договорил с тях за разделянето на Кара-Булгар. Частта от бекството откъм десния бряг останала под властта на Шамбат и Атилкесе, а тази откъм левия бряг се паднала на балтавара…" 

    Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

   "През 674 година Шамбат, като получил помощта на аскалите [балтийски пирати], пристигнали от големия остров близо до Артан [Прибалтика], завладял Башту [Киев] и се обявил за каган на Кара-Булгар…"

    "Миролюбивият Бат-Боян не се опитал да прогони бунтовниците от Башту със сила, защото с право считал, че ако Тангра поиска, то той ще постигне това без нито един изстрел. И действително, след 2 години Шамбат умрял…" 

     Гази Баба Худжа, "Гази-Барадж Тарихъ"

     За Шамбат сведения черпим и от волжко-българската поема "Сказание за дъщерята на хана."

    " В България престола стар потомци на Атила-цар владеят... При Кубрат - Бащу, син на Аскал - тя се прочу!     Летели късове навред, а после падали без ред и Куян-Тау - гръм след гръм! - издигнал се... чудесен хълм! Там - заповед на хан Кубрат! - Шамбат, по-малкият му брат, на българите балтавар, Бащу издигна, крепост с вал. По заповед на своя Кан, Шамбат отново бе призван: на Сула царство основа, Дулоба се нарича - да! За отказ да се върне пак на служба родния си брат Кубрат нарекъл "отделен" - да, Кий! - "отрязан", подчинен. Изтласкват франките Шамбат в България обратно пак. Над брат смилил се, хан Кубрат Бащу му връща, крепост-град. С Шамбат дошли в Бащу безчет улчи - народ все горд, напет. Те в крепостта заемат стан, за да я пазят в мир и бран. И ето, смесили се там със руси, племе от Саклан, и тъй сродили род със род - все храбри руси, нов народ. И тези руси - стар и млад! - прекланяли се пред Шамбат. Обичали го с порив горд. почитали го като бог. Нарекли своя град Бащу на прякора му - Кий. Затуй Бащу пък, крепост в тоя град, нарекли с името Шамбат. Дори издигнали били те идол с четири глави: На Кий, на тримата му сина, скрепени на една върлина. При бягството си бързо там, в Дулоба, изоставил сам - страдалец трима синове."

http://www.bulgarnation.com/%D0%A1%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-4-7%20%D0%B2%D0%B5%D0%BA-2017-28.html