Постинг
10.07.2018 20:58 -
Ти ли беше, брате...
Дума 11. Юли 2018 , брой: 132 Хайредин е една от двете селски общини, заедно с борческия Борован, във Врачанска област. Слави се със своята богата и дълголетна история и с природната си хубост. Може много да се разказва за това уникално село, чиято територия обхваща китните поля на Златията и левия бряг на легендарната Огоста. Най-малко е по броя на жителите между останалите 10 общини, но има знаменити легенди за прошумелия живот и историята и славата на това борческо село.
Когато дойдете тук, ще се удивите на оригиналния паметник в отлично благоустроения площад, издигнат в памет на певеца на Дунавската равнина Васил Воденичарски, загинал като партизанин с четиримата си другари Лазар Драйчев, Дафинка Чергарска, Петър Костов, Стефан Лаков и ятаците Горан Буждански и Цоло Върбанов, край с. Липница в кървав бой с фашистките злодеи. Бе обаятелен и смел борец, талантлив словотворец и неустрашим в жестоката и драматична борба за извоюване на нов и справедлив живот. Хайрединчани отдават всяка година на 12 януари почит за дръзкия му и вдъхновен живот и за талантливото литературно творчество. Заедно с този несрещан другаде в района архитектурен паметник, останаха да сияят и да радват книгите на твореца: "Равнината тръпне" (1939), "Искри" (1940), "Земя и хляб" (1940), "Избрани разкази и репортажи". През 2014 г. бе отпечатана богато съдържателната и емоционална книга "Звезди над равнината" с избрани творби. В тези книги литературните творци с голямо вдъхновение разказват за незабравимия Васил Воденичарски - безсмъртен певец на Дунавската равнина. За героичния му живот поетът-партизанин от с. Джурилово, кръстено на негово име, Иван Нивянин пише:
Ти ли чукна! Ти ли беше, брате!
Чуй под звездното небе
духна топъл вятър,
разлюля нивята
и се смуши като куче
в тъмното поле.
Аз те чаках много...
Ти не се обади.
С трепет и тревога
в росните ливади
тръгнах
да те търся снощи.
Теб те няма още...
Когато дойдете тук, ще се удивите на оригиналния паметник в отлично благоустроения площад, издигнат в памет на певеца на Дунавската равнина Васил Воденичарски, загинал като партизанин с четиримата си другари Лазар Драйчев, Дафинка Чергарска, Петър Костов, Стефан Лаков и ятаците Горан Буждански и Цоло Върбанов, край с. Липница в кървав бой с фашистките злодеи. Бе обаятелен и смел борец, талантлив словотворец и неустрашим в жестоката и драматична борба за извоюване на нов и справедлив живот. Хайрединчани отдават всяка година на 12 януари почит за дръзкия му и вдъхновен живот и за талантливото литературно творчество. Заедно с този несрещан другаде в района архитектурен паметник, останаха да сияят и да радват книгите на твореца: "Равнината тръпне" (1939), "Искри" (1940), "Земя и хляб" (1940), "Избрани разкази и репортажи". През 2014 г. бе отпечатана богато съдържателната и емоционална книга "Звезди над равнината" с избрани творби. В тези книги литературните творци с голямо вдъхновение разказват за незабравимия Васил Воденичарски - безсмъртен певец на Дунавската равнина. За героичния му живот поетът-партизанин от с. Джурилово, кръстено на негово име, Иван Нивянин пише:
Ти ли чукна! Ти ли беше, брате!
Чуй под звездното небе
духна топъл вятър,
разлюля нивята
и се смуши като куче
в тъмното поле.
Аз те чаках много...
Ти не се обади.
С трепет и тревога
в росните ливади
тръгнах
да те търся снощи.
Теб те няма още...
РУСИЯ СПЕШНО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГЛОБАЛНО СЪБ...
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
Нека да е лято...
ПОГРОМ! ДВА УКРАИНСКИ КОМПЛЕКСА „ПЕЙТРИ...
Нека да е лято...
отговорни за унищожаването на България, която загива благодарение на зловещия комунистически експеримент, проведен от простаците из народо, ронят крокодилски сълзи.
цитирайslavimirgenchev1953 написа:
Комунистическите злодеи, отговорни за унищожаването на България, която загива благодарение на зловещия комунистически експеримент, проведен от простаците из народо, ронят крокодилски сълзи.
Слави не е демоде.
хвали тогоз, от когото яде.
Другите, те са зловещи,
презират го к`ви ги плещи.
А Нивянин е добър и стихът е прекрасен, на светлинни години по- напред от slavimirgenchev1953.
Ти ли чукна! Ти ли беше, брате!
Чуй под звездното небе
духна топъл вятър,
разлюля нивята
и се смуши като куче
в тъмното поле.
Аз те чаках много...
Ти не се обади.
С трепет и тревога
в росните ливади
тръгнах
да те търся снощи.
Теб те няма още...