Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2017 19:46 - ЦЯЛАТА ИСТИНА ЗА ЛУКОЙЛ-НЕФТОХИМ ЕАД ОТ А ДО Я
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 2077 Коментари: 4 Гласове:
6

Последна промяна: 28.03.2017 19:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Антон Тодоров. Лъжите около „Нефтохим“ ЕАД и неговата приватизация са много и все дебели и мазни – точно както само Иван Костов умее да ги дипли. Гарнирани са и с достатъчна доза двуличие и безсрамие - точно както само драгалевският лаборант може да го направи. Силни думи, затова ще дам и мощни доказателства в тяхна полза като разгледам един знаков казус по тази сделка. Всеки път, когато Иван Костов бива запитан защо дружеството „Нефтохим“ е продадено на Лукойл, той отговаря по един и същи начин: „Да, той е продаден на „Лукойл“, защото е изцяло с руска технология и преработва руски нефт.“ Това е неизменният отговор вече почти осемнадесет години. Нека видим какво обаче доказват документите от архивите, а вие като големи хора можете да прецените дали изобщо някога може да се вярва на Костича. За целта ще използвам документи, които открих в Държавен архив-Бургас, където се съхраняват архивните масиви на „Нефтохим“ ЕАД, документи от Централния държавен архив, където са поверителните деловодства на Министерството на търговията и на Министерството на външноикономическите връзки, от архива на „Химимпорт“, документи от поверителните деловодства на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Държавния комитет по планиране (ДКП), както и документи от архивите на Министерството на финансите.

Какво показват тези документи? На 4 август 1963 г. е приета първата партида съветски нефт, а на 2 септември е получен и първият български бензин. През същата 1963 г. българската страна започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото доставяният от Съветския съюз е по-скъп от този на международния пазар. Да, знам, че това Ви звучи фантастично, знам, че лъжливи сирени и до днес пръскат опашати лъжи как сме печелили милиарди от реекспорт на съветски нефт. Ваше право е да се оставите да бъдете лъгани, но мое задължение е да публикувам фактите. Истинските факти, а Вие сами може да решите дали да продължавате да се самоунижавате с глупостите за „евтиния съветски нефт“ или да помислите върху документалните доказателства за обратното. И така, четем поверителни документи от секретното деловодство на Министерството на външната търговия от 1963 г.:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ОТНОСНО: Перспективата за доставка на нефт от Алжир
По разработките на топливно-енергийния баланс на нашата страна за периода на генералната перспектива се предвижда внос по следните енергоресурси. Вероятната клирингова цена на алжирския нефт (по неофициални данни) ще бъде между 15 и 16 долара на тон или заедно с транспортните разноски и застраховката към 17,6 долара (тон) СИФ Бургас. В сравнение с международната цена на нефта 18.0 дол.тон СИФ Бургас, съветският нефт 23,60 дол./тон и вносните енергийни въглища 22,96 долара за приведен към нефт тон, алжирският нефт е по-евтин и материалната изгода от нефта е очевидна“. Годината е 1971. Четем протокол от съвещание на представителите на делегаците в Постоянната комисия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) по нефтената и газова промишленост и Секретариата на СИВ по въпросите на импорта и транспорта на нефт от трети страни. В този документа са описани обемите, които всяка от държавите в СИВ ще внесе през 1972 и 1973 г.
„НРБ в момента има сключени договори за доставка на нефт с Алжир, Сирия и Египет за 700 хил. тона всяка година.“ Но още през същата 1971 г. България внася от тези страни два пъти повече нефт от договореното и предвижданото. Ето, описано е в документ на СИВ от следващата, 1972 г.:
„Фактическият импорт на нефт от трети страни в страните-членки на СИВ през 1971 г. достигна 12 млн. т нефт, в т.ч. (в млн.т): НРБ – 1,745; ВНР – 0,677; ГДР – 1,107; СРР – 2,833; СССР – 5,078; ЧССР – 0,583...“

Справка от следващата, 1973 г. показва, че е внесен суров нефт от Сирия, Либия, Египет и Ирак. Страната ни е изпитвала глад за нефт, Съветите не са изпълнявали дори договореното с междуправителствени спогодби, камо ли да реекспортираме. Помислете – изпитвате дефицит от нещо, купувате го на цени по-високи от международните и след това опитвате да го реекспортирате. Смятате ли, че е възможно да намерите купувач? А липсата на суровина за „Нефтохим“-Бургас е била толкова осезаема, че комунистическата диктатура е била готова дори да купува либийски нефт по завишени с почти 12 % от договореното цени. Четем документ от поверителния архив на Министерството на външната търговия до Българска външнотърговска банка:
„Изхождайки от външнотърговските интереси на страната, с цел да се осигури либийския пазар и за в бъдеще, който е основен доставчик на петрол за НРБългария от несоциалистическите страни, Министерството на външната търговия не възразява да се завишат цените на доставения от Либия нефт с 11,11 % предвид големите нужди на нашата страна и сериозните трудности за обезпечаването от тази суровина през настоящата и следваща година...“ Да видим какво ни разкрива следващият документ „Справка относно някои въпроси по качеството на нефта предназначен за преработка в нефтопреработвателните комбинати през 1986 г.“:
„Съветската страна замени 1 100 хил. тона нефт от предвидения по плана СЕС (съветска експортна смес) с различни марки либийски нефт. В края на м. юни „Союзнефтеекспорт“ ни уведоми, че през второто полугодие заменя нови 1 300 хил. тона нефт тип СЕС с либийски такъв... От това следва, че през настоящата година комбинат „Нефтохим“ ще преработи около 20,6 % либийски нефт вместо предвидената СЕС...“.

В средата на 1988 г. виждаме идентична ситуация с видовете нефт, които се доставят. Количества, които е трябвало да се доставят по т.н. „съветски контингент“ (съветска екпортна смес), са заменени с доставката на ирански (лек и тежък) и иракски петрол. През 1988-1990 г. делът на иракският петрол от общото количество петрол, преработвано в „Нефтохим“ – Бургас, е бил между 26,7 и 27,6 %. Проучваме ситуацията с доставения нефт през следващата, 1989 г. Четем „Справка за доставения нефт от несоциалистически страни по плана за 1989 година“ и от нея разбираме, че е внасян нефт от Египет, от Иран (лек и тежък), от Ирак, от Сирия. Количествата сирийски нефт в периода 1991-1993 г. варират между 9 и 13 % от общото количество нефт, преработено там. Иранският нефт, преработван в „Нефтохим“-Бургас през 1994-1995 г. достига до 29 %.

И накрая, четем информационния меморандум за „Нефтохим“ ЕАД, изготвен от английската фирма „Артур Андерсен“, която е избрана за инвестиционен посредник. Вижте каво пише там за видовете нефт, които може да преработва комбината:
„Селекция на суровия нефт
Процесът на селекция на нефта в „Нефтохим“ се влияе предимно от финансовите условия, предлагани от доставчиците, като по-голямата част от покупките са по краткосрочни оферти. Рафинерията има опит в преработката и на други видове суров нефт. Относителната липса на строги ограничения за съдържанието на сяра в момента би дала възможност и други видове нефт със средно или високо съдържание на сяра да бъдат приемливи за преработка.“ След такива документи дори на Иван Костов и на клакьорите му ще им се наложи да замълчат по темата завинаги. Много на нула за моите документални дивизии. Нека припомня – моите документални дивизии не знаят поражение! Като премиер Костичът направи обратното на това, което националният интерес изискваше. Това дружество трябваше да бъде продадено на прозрачна, с ясна собственост западна компания. „Нефтохим“ ЕАД през 1998-99 г. беше единствената работеща държавна рафинерия в България, със 75 % държавна собственост. И с огромни дългове – главно заради бандитското и лишено от ефективна бизнес хватка управление на няколко правителства, които използваха дружеството като инструмент за решаване на политически задачи. Един от тях е злополучната и довела до огромни загуби сделка за бартер на „Зърно срещу петрол“. Тя е част от зърнената криза, която беляза управлението на Виденов и БСП.

По данни на посредника „Артур Андерсен“ , към 30 септември 1999 г. задълженията на „Нефтохим“ ЕАД към бюджета са на стойност над 426 млн. нови, деноминирани лева! Вместо Костов и правителството на ОДС да търсят и намерят стратегически инвеститор, задължително солидна западна компания и да се запази сериозен държавен дял, който да не поставя държавата в пасивно състояние, той продаде това стратегическо предприятия на вертикално-интегрирана олигархична компания, с неясна собственост и директно свързана със стратегическите цели на руската външна политика. Сделката за продажбата на 58 % от акциите на „Нефтохим“ ЕАД на дружество на „Лукойл“ е от този вид сложни, нееднозначни казуси. Нека се опитаме да разнищим това, което съдържа архивът на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол – все пак засега съм единственият изследовател допуснат в този архив и ми се иска и Вие да се възползвате от това. Началото на приватизацията на „Нефтохим“ ЕАД е заложено в Решение на Министерския съвет № 405/16.04.1997 г. (служебен министър-председател тогава е Стефан Софиянски), когато комбинатът е включен в списъка на държавните предприятия по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП), при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства. След одобрение от Министерски съвет, съгласно чл. 3, т. 3 от ЗППДОП с Решение № 508/22.04.1997 г. на Агенцията за приватизация е открита процудура за приватизация на до 75 % от капитала на „Нефтохим“ АД. Дружеството е включено в списъка на големите държавни предприятия, които ще се приватизират с помощта на приватизационни посредници, финансирани по линия на програма ФАР. С Решение № 961 от 12 ноември 1997 г. и с решение на Народното събрание от 28 ноември 1997 г., когато е приета Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. Като Приложение № 4 към раздел V от нея е даден Списък на предприятията, решенията и/или договорите за приватизирането на които ще се одобряват от Министерския съвет. В този списък „Нефтохим“ ЕАД фигурира под № 5 на раздела „Химическа и нефтопреработваща промишленост“.С Решение № 667/15.01.1998 г. на Агенцията за приватизация е упълномощен консорциума „Артур Андерсен“ да подготви сделката до етап сключване на договор за приватизация. Английската фирма представя в АП проект на диагностичен доклад, проект на правен анализ, приватизационна оценка, информационен меморандум, проект на стратегия за продажба.

В него например присъства много любопитен абзац, който тълкува основните решения, които правителството трябва да вземе. Едно от тях е следното:
„Трябва ли да има изискване за предварителна селекция на кандидат-купувачите, която да осигури достъп до подробна информация относно предприятието само за подходящи кандидати.“ На 7 юни 1999 г. са подадени четири оферти:
1. Akmaya Sanayai ve Ticaret A.S., Istanbul
2. Logomat Services Ltd., Nikosia
3. „ЛУКойл Петрол“ АД, София
4. Балкански нефтен консорциум, България
Министър-председателят Иван Костов е държан в подробности по сделката от самото й начало. Logomat Services Ltd. е създадена през 1996 г. като инвестиционна компания, собственост на Ледра Номинийс Лимитид и Ледра Тръстийз Лимитид, Кипър, но дори и за приватизационния посредник остава тайна кой е реалният собственик. Според документите акционерният капитал е 16 000 щ.долара, а компанията има подкрепата на Андре § сие, швейцарска търговска компания, която към този момент вече има действащо споразумение и с Плама АД-Плевен. Подкрепа за Логомат също са изразили Форис сървисез, швейцарска компания, специализирана в оперирането с руски финанси, както и Тотал петролеум сървисес, част от френската група Тотал, която обаче единствено е заявиле, че „е съгласна да обмисли споразумения за сътрудничество с Логомат, които включват, но не са ограничени само до доставка на суров нефт и суровини, преработвателни и маркетингови дейности.“ „ЛУКойл Петрол“ АД, София е 100 % дъщерно дружество на ОАО „Лукойл“. „ЛУКойл Петрол“ АД е основана в края на 1998 г. с цел участие в приватизацията на 51 % от акционерния капитал на „Петрол“ АД и 58 % от акционерния капитал на „Нефтохим“ АД. Акционерният капитал на „ЛУКойл Петрол“ АД се притежва както следва: „Лукойл Европа БВ“ (Холандия) – 49,999 акции и „Лукойл Трейдинг Лтд“ – 1 акция. През октомври 2004 г. „ЛУКойл Петрол“ АД ще продаде дела си в „Нефтохим“ на „Лукойл Европа БВ“ (Холандия) за сумата от 153 млн. лв.

В архива на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има няколко писма със заявени намерения и интерес от други компании и държави – от Иран, от руски компании, които така или иначе не стават пълноценни участници в приватизационната процедура. В архива на АПСК не открих обаче какъвто и да е документ, който да доказва твърдението на бившия президент Петър Стоянов, че компанията Shell е имала намерение да участва в сделката за закупуването на 58 % от акционерния капитал на „Нефтохим“ ЕАД. Да, Петър Стоянов има основание да твърди, че Иван Костов даде стратегически бонус на Москва. Но пък и „Лукойл“ не е в истинския смисъл на думата руска компания. Да, тя обслужва стратегически цели на руската външна политика, но по същността си тази компания представлява „международно котирана и търгувана компания“, както е записано в поверителното „Техническо приложение/бизнес план към конфиденциалната оферта за покупката на 58 % от акционерния капитал на „Нефтохим“ АД“, който се намира в архива на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Ето какво още пише там:
„По отношение на резерви, ЛУКойл е най-голямата нефтена компания в света...ЛУКойл е главен партньор на Каспийския консорциум (КК) и Азербайджанската Оперативна нефтена компания (АОНК), заедно с партньори като Бритиш петролиум, Амоко, Шел, Шеврон, Мобил, Аджип, Пензойл, Ексон и т.н....Самата ЛУКойл е котирана компания с международни акционери след издаване на американски депозитарни разписки – акционерите включват Бритиш Петролиум, Амоко и АРКО, както и международно признати финансови и портфейлни инвеститори...“. Четвъртият кандидат, Балканска нефтена компания (БНК), включва следните компании: Юкос Петролеум България с 40 %, Балкански нефтен консорциум - Русия с 45 %, Тилден Технолоджи Лимитед – Ирландия с 15 %. Компанията с най-голям дял в БНК, Балкански нефтен консорциум – Русия е всъщност конгломерат от следните, основно руски компании – Транснефт, Славнефт, Роснефт, Орел Ойл, Стройтрансгаз (дотук все руски фирми), както и българските Петрол холдинг груп и Юкос Петролеум. За пръв в публичното пространство можете да прочетете част от подробните първоначални оферти на трите компании, така както са запазени в архивите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Таблицата по-горе е една малка част от цялостните оферти на тримата кандидати. По разбираеми причини няма как да пуликувам пълното съдържание на тези оферти в пълнота. На базата на техния анализ от страна на приватизационния посредник „Артур Андерсен“ и след като са проведени редица разговори между Агенцията по приватизация и посредника е решено да бъдат включени в шортлистата Logomat Services Ltd. – Nikosia, „ЛУКойл Петрол“ АД, София и Балкански нефтен консорциум – България. Решено е Akmaya Sanayai ve Ticaret A.S. – Istanbul да не бъде включена в шортлистата поради факта, че подадения от нея пакет не съдържа уточнените в информационния меморандум атрибути. От продължилите три кандидата е поискано да дадат подобрени оферти на 20 юли 1999 г.

На всеки от тримата кандидати е изпратено писмо, в което конкретно са отбелязани областите, в които офертата му трябва да бъде поправена. На 20 юли 1999 г. в АП са получени подобрените оферти и от тримата шортлиствани кандидати. При отварянето им се оказва, че Logomat Services Ltd. – Nikosia не е подала валидна подобрена оферта, а само писмо, в което излага становището си, че поради непредоставена възможност за дю-дилиджънс и поради недостатъчната информация, съдържаща се в информационната стая, не може да подаде безусловна подобрена оферта. „ЛУКойл Петрол“ АД предлага подобрена оферта в три варианта като първият от тях не предвижда разсрочване или реструктуриране на задълженията по ЗУНК и ДФРР и определя цена, която е готово да плати – 107 млн. щ.долараV Другите два варианта на подобрената оферта предвиждат реструктуриране на задълженията по ЗУНК и ДВРР и в замисимост от срока за това преструктуриране, предвиждат цена от 113 млн.щ. долара и 117 млн.щ. долара. Офертата допуска освен това, че ще бъдат направени корекции за всички съществени намаления в стойността на нетните активи на „Нефтохим“ ЕАД, които бъдат идентифицирани по време на дю-дилиджънса. Предлаганите инвестиции са в размер на 408 млн.щ.долара за 5-годишен период, в това число парични инвестиции 268 млн.щ.долара и апортиране на нехтено находище на стойност 140 млн.щ.долара. В подобрената си оферта Балкански нефтен консорциум – България предлага цена от 85 млн.щ. долара и инвестиции в размер на 204 млн. 246 000 щ.долара, както и гаранции в размер на 60 млн. щ.долара, че целта на придобиването е стопанска дейност, а не ликвидация. БНК заявява в подобрената си оферта, че не желае да провежда дю-дилиджънс. След подробно запознаване с подадените подобрени оферти и специален доклад на посредника „Артур Андерсен“, с Решение № 1211-П/06.08.1999 г. на АП за ексклузивен купувач в преговорите с потенциални купувачи за продажба на 58 % от капитала на „Нефтохим“ ЕАД е определен „ЛУКойл петрол“ АД, като е определен период на ексклузивитет до 30 септември 1999 г.

Според договора „Лукойл петрол“ АД купува 7 856 531 броя безналични поименни акции с номинална стойност 1000 (хиляда) стари лева всяка от тях, представляващи към деня на подписване на договора 58 % (петдесет и осем процента) от капитала на дружеството. Покупната цена на продаваемите акции е 101 000 000 щ.долара. В договора е описан и начин на плащане. А сега внимание – там е записано, че „задълженията на купувача за плащане влизат в сила след датата на отписване на задълженията на „Нефтохим“ АД, съществуващи по реда на ЗУНК (закона за уреждане на несъбираемите кредити), които към 31.08.1999 г. възлизат на обща стойност 172 453 439,53 щ.долара. В едно интервю за предаването „Неделя 150“ по БНР от 2004 г. Костича ще твърди, цитирам:
„Лукойл“ е един от най-големите данъкоплатци, ако не и най-големия, той успя да погаси всички огромни задължения на „Нефтохим“ -Бургас, държи се изключително коректно спрямо правителството.“ Пак лъже! Този човек очевидно има сериозен проблем с казването на истината. Ето факсимиле което доказва, че с Решение № 658/21.10.1999 г. на МС са отписани задълженията на „Нефтохим“ ЕАД към държавата. „Лукойл Нефтохим“ за няколко години след 1999 г. консолидира акционерния капитал в ръцете на компанията-майка (достигайки от 58 % до над 93 %, докато се преминаваше през множество офшорни компании) и след още няколко години започна да работят само на загуба. Вижте официалните финансови отчети за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 – дружеството работи само на загуба! Въпреки тези нерадостни резултати президентът на ОАО „Лукойл“ Вагит Алекперов ще настоява следното:
„Не бих казал, че Русия е загубила влиянието си в Източна Европа. Дъщерните предприятия на „Лукойл“ формират 10% от брутния вътрешен продукт на България.“ С придобиването на „Нефтохим“ от кръгове, близки до Москва (въпреки непрозрачната и усложнена поради текучество на основните акционери, вкл. международни олигарси, структура на собствеността) на практика се получи монополизация на стратегически сектор. Представете си възможностите, които собствениците получиха да парализират в решителен момент цялата икономика, селско стопанство, системата за национална сигурност и отоплението в стотици болници, детски градини и социални заведения. „Нефтохим“ ЕАД беше не само производител на горива, а началото на десетки технологични вериги, включваща множество основни промишлени предприятия в страната от текстилната, каучуковата, пластмасопреработващаа, лакобояджийската и агрохимическата промишленост. „Лукойл“ на практика превърна през тези шестнадесет години „Нефтохим“ от нефтохимически комбинат в рафинерия. Да, модерна, с милиарди и половина щ.долара инвестиции, но беше премахната нефтохимическата съставна на тази структура. Това уби десеткихиляди работни места в горните промишлености. През 1997-98 г. беше ясно, че в тогавашната ситуация, в която се намираше страната ни, няма инвеститор, който да не се възползва и да намали цената на комбината в пъти. Затова и цената от 101 млн.щ.долара представлява малка част от реалната му цена. „Нефтохим“ има изключително добро географско разположение, което му позволява с малки транспортни разходи да си осигурява суровини и да експортира продукцията си по света. Близостта му до руските нефтопристанища и до близкоизточните доставчици и консуматори дава възможност оперативно да действа в целия регион. „Нефтохим“ разполагаше с хиляди хектари първокласна земя, със собствени авто- и жп терминали, с нефтопристанище, разклонена мрежа от продуктопроводи, със собствени бази за нефтопродукти и редица други предимства. Притежаваше значителна интелектуална собственост под формата на патенти, технологичен, проектантски и изследователски опит. Всичко това „Лукойл“ придобиха за горната сума 101 млн.щ.долара. Най-лесно е да се каже, че това е точно толкова, колкото някой е готов да плати. Истината обаче е винаги повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
imageimageimageimageimageimageimage




Гласувай:
6



1. getmans1 - Малко са хората които могат да си ...
29.03.2017 00:10
Малко са хората които могат да си направят изводи от документите но има и други начини да се разбере истината.
Няколко месеца преди финализиране на сделката в интервю за "24 часа" тогавашния руски посланик заяви дословно " Вие, българите ще карате с най- евтиното гориво в Европа." и това стана ОТ с коята приспаха щялата държава. Късопаметен е тоз наш народ щом не помни, че по едно време новините започваха и свършваха с инфо с курсовете и местонаождението на "Хан Аспарух" и той се от юг идваше щото батска Руси1 нефт не даваше.
Съпътсващото проиводство пак те съсипсха и който отрча това е руско мекере.

Костов е най-секртния проект на КГБ а сега е Радан.
цитирай
2. vencivaleri1951 - Това са сбор на цифри без мисъл в тях
29.03.2017 07:05
Сбор на "баби със жаби"-каквото и да събираш не получаваш нищо.
Мощностите на рафинерията са 15млн тона и сметнете какъв %от това са тези 700хил т.
Цената на тон петрол 85та година/тогава бях в планова комисия/ бе мисля 30 преводни рубли.-да по курса на СИФ това беше към 40долара и с премията върху западната валута наистина се връзваше към 25-30 реални. Само , че реален ли беше този курс?
Сделките с Либия и Ирак бяха продиктувани, не толкова от дефицита на съветски нефт/какъвто безспорно имаше на моменти/ а от стокооборота помежду ни. Ние изнасяхме продукция спец предназначение за арабския свят. Стояхме сериозно и в строителния бизнес с тези страни. Изнасяхме животинска продукция-главно телешко и шилешко. Нима си мислите , че арабите ще оставят на червено търговския си баланс? Плащаха ни главно с петрол. Либия дори беше на път да ни предостави концесия, но Филип Димитров я проигра стъпвайки на окупирана от Израел територия-Голандските възвишения. Също съм чувал/тук само препредавам, не съм наясно/ че лекият петрол е по добър за масла каквито ние също правехме и при това не лоши.
Така , че това са отново сенилни брътвежи на доцента който от "фанатичен" Костовист стана придворен Бойковист.

А за Нефтохима историята е банална и подла. Въобще не бутайте Костов да играе за Русия-мрази я до дъното на душата си защото го изгониха като курсант от там.
В Русия имаше данъчни облекчения при износ на петрол ако имаш рафинерия в чужбина/Има и днес данък върху износа на суров петрол/ Пръв се усети за тази далавера Хордоковски и купи в Прибалтика рафинерия/мисля в Естония/ После янките натиснаха Костов да продаде рафинерията на Лук Ойл защото притежаваха блокиращ дял в руската компания/ Паметливите си спомнят как американският посланик у нас застана зад рафинерията когато покойния ген Танов я натисна за митнически нарушения/. Тоест тази рафинерия беше нужна да се изнася без сборове петрол от Русия и нищо повече. После дойде путин, шамароса хордоковски а от Лук Ойл си седнаха на дупето и станаха предвидими и послушни подръжници на Кремъл. Това е историята-Костов игра за американците, но нещата се развиха по друг сценарий
цитирай
3. get - Костов е най-секртния проект на КГБ ...
29.03.2017 23:12
getmans1 написа:
Костов е най-секртния проект на КГБ а сега е Радан.
vencivaleri1951 написа:
Въобще не бутайте Костов да играе за Русия-мрази я до дъното на душата си защото го изгониха като курсант от там.



Мисля, че това е РАЗКОВНИЧЕТО ПО ОТНОШЕНИЕ ВЪПРОСА - На кой "господ" се кланя "десният" Костов - нали така ?
А от там да си направим извода: В американски или руски интерес е извършена продажбата на Лукойл-Нефтохим!

П.П.
Венциславе, славчо-Трънский-партизанино :))) - ти да не бе по едно и също време да си бил "курсант" в "оная школа" със ... та така свойски говориш за "курсанта" Иван Йорданович?

цитирай
4. vladtepes - За доц. Лостов
03.04.2017 10:32
Доц. Лостов има задълбочени познания по политика и икономика, все пак се е хабилитирал по политикономия.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2825831
Постинги: 2457
Коментари: 5264
Гласове: 3653
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031