Проф. Евелина Келбечева

Във времето на първите години след Втората световна война и началото на управлението на т.нар. „народна власт“ у нас започват да се строят съветските монументи.

През 2021 г. излезе филмът „Второто освобождение“, който проследява именно този период. Историкът и преподавател в Американския университет - проф. Евелина Келбечева, е сред авторите му. 

От години тя е част от преподавателския екип на Американския университет в Благоевград. Тя е заснета пред монумента „Движения“ на Павел Койчев - скулпторна група от последните моменти на тоталитарния комунистически режим, която е била пред заплахата да бъде претопена по искане на тогавашния кмет.

„Точно това е разликата с такива монументи като МОЧА (Мемориала на окупаторската червена армия - б.р.) в София, защото тези паметници и жdлоните на пропагандата не са изкуство. Точно обратното е. Това е една непрекъснато ескалираща комунистическа пропагандна машина, която създава и фалшивата история на България. Затова искам да започнем с този контраст“, казва Келбечева.

Тя направи и анализ на паметника на Съветската армия,  на който пише: "На Съветската армия-освободителка от признателния български народ."

Според нея е исторически невярно внушението че, съветската армия освобождава България: 
"Първо тя тогава не е съветска. Нарича се червена, второ - всички дипломатически документи ясно показват какво става - че на България е обявена война от Съветския съюз, което позволява на съветите да създадат най-голямата мрежа в Югоизточна Европа – на територията на България."

В контекста на 50-те години, когато е построен паметникът, няма основания за благодарност на българския народ към съветската армия:

"Признателният български народ" е разбира се едно клише на пропагандата, на тоталитарната комунистическа власт. Има огромна част от българския народ, който по никакъв начин не може да бъде признателен за това. Ние не сме освободени от никакъв монархов фашизъм. България е окупирана и в продължение на три години през нашата територия преминават около 600 хиляди военнослужещи на Червената армия. И веднага след окупацията започват грабежи, убийства, изнасилвания до такава степен, че даже Георги Димитров, който тогава все още е в Москва, пише на Сталин писмо, в което казва: Вземете мерки."