Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.11.2017 12:11 - Когато България спаси своите евреи, в Русия имаше убийствен антисемитски режим
Автор: kolevn38 Категория: Политика   
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Режимът на Путин възражда най-ретроградните форми на руския национализъм и радикалното првославие   image

Иван Сотиров

06NOV2017  

Иван Сотиров

На разни безродни профани и руски подлоги, които продължават по гьобелсовски да тиражират пълни лъжи по въпроса за спасяването на българските евреи и за  това какви заслуги имат по въпроа СССР и Червената армия държа да припомня, че:
България е удържала неутралитет и е противостояла на грубия натиск, стартирал на 16 октомври 1940 г. с искането на германският външен министър Рибентроп,  София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Тристранния пакт. В същотот време СССР и Хитлеристка Германия са имали подписан на 23 август 1939 г. пакт за ненападение, който е действал чак до 22 юни 1941 г. когато Германия, напада СССР. 
В България, за разлика от Русия, през цялата ни история никога не е имало държавна политика на антисемитизъм или антиционизъм! И преди 9 септември 1944 г. и след това опитите за вкарване на антисемитизъм и антиционизъм са принудителни и външни за народа ни и за политическия ни елит!  Преди войната опитите за тяхното  налагане идват от Хитлеристка Германия,  след войната от Сталинистка Русия! 
Крайно цинично и нахално е, точно хора от режима на Путин да говорят за принос за спасението на българските евреи. Режимът на Путин е този, който възражда 

най-ретроградните форми на руския национализъм

 и радикалното првославие, които са неразривно свързани с антисемитизма.  Нима антисемитизмът не е част от официалната идеология на царска Русия, много преди появата на Хитлер и нима режимът на Сталин не беше антисемитски и антиционистки? Днешните прокремълски талибани са тези които нариючт жид всеки критик на  путиновия режим, а агонизиращата върхушка на Кремъл извади от арсенала старото плашило на „Световната еврейска конспирация“ и „нейните оръжия“ -   западните либерални демокрации оглавявани от САЩ срещу техният  московски  „Трети Рим“.

 Кой възражда черносотничеството в Русия, 

кой се опитва, като някой съвременен Мусолини, да се представя като приемник на руските царе и на Сталин? 
 Накрая, ще си разреша да цитирам няколко пасажа от един много сериозен материал на проф. Искра Баева, която не може да бъде заподозряна в антируски пристрастия или залитане по дясното. Материалът „Евреите във външната политика на руската държава“, който си заслужава да бъде прочетен целият, е публикуван през 1998 г., когато не само у нас, но и в Русия положението беше такова, че можеше смело да се пише толкова свободно по тази темата(вижТУК). 

“Родното място на съвременния антисемитизъм са западноевропейските Франция и Германия, но именно в царска Русия той за първи път се превръща в елемент на официалната идеология. Консервативното царско чиновничество и офицерство го приемат охотно, тъй като с негова помощ могат лесно да посочат основния вътрешен враг, върху когото може да се прехвърли отговорността за всички вътрешно- и външнополитически неуспехи на Русия. Нещо повече, под знака на общата омраза те могат да обединят и мобилизират християнското население около самодържеца цар. За консерваторите евреите изглеждат опасни със своя стремеж да запазят обособеността си, но много по-рационални са опасенията, свързани с две противоположни качества на руското еврейство - първото са еврейските умения във финансово-промишлената област, което ги прави първенци в опитите за създаване на модерен свободен пазар в изостаналата руска икономика, а второто е силното им присъствие и в конституционно-демократичното, и в революционното движение в Русия. И едното, и другото еврейско качество носи опасност за империята, чийто основен стремеж в началото на ХХ век е да запази съществуващото социалноикономическо и политическо статукво.

Концентриран израз на руския антисемитизъм представлява един фалшификат, подготвен с помощта на царската охранка (тайната полиция) и превърнал се по-късно в манифест на световния антисемитизъм. Става дума за т. нар. "Протоколи на ционските мъдреци", публикувани през 1905 г. от руския писател С. Нилус. На основата на уж намерени протоколи на ръководителите на юдейската общност е изградена тезата за световния еврейски заговор за унищожение на християнския свят и за извоюване на юдейско господство над света. Общата антисемитска атмосфера намира и израз в идеите на Съюза на руския народ и в други монархически организации, които с помощта на полицията материализират преследването на евреите.”

“Революционните събития през 1905 г., избухнали едновременно със засилването на официалния антисемитизъм, са съпроводени с повече или по-малко организирани нападения срещу еврейското население. Това са т. нар. погроми, в които жертва на освободената разрушителна енергия на тълпата стават обикновено най-беззащитните - еврейските общини или еврейското население на Русия. Многобройни са примерите за такива погроми, но специално заслужават да се споменат онези, извършени по време на първата руска революция, които показват една от характеристиките на царската власт. Принципът, по който се организират погромите през 1905 г., е, че монархистите, крайно националистическите елементи и бунтуващата се тълпа съзнателно са насочени срещу студентите, евреите, но и хората с очила като олицетворение на "интелигентщината", които са определени като 

носители на вредни и разложителни идеи

 Тези акции костват живота на стотици и хиляди, предимно сред руските евреи, чиято единствена вина е, че религиозните, интелектуалните и деловите им качествата ги правят удобна мишена.“

“Още в царския период еврейският въпрос създава проблеми във външната политика на империята. Той помрачава отношенията на Русия със Съединените щати. След като в началото на ХХ в. антисемитизмът добива характер на официална политика, Русия нееднократно отказва да даде входни визи на американски граждани от еврейски произход. Това води до решението на американския сенат от декември 1911 г. за отмяна на Руско-американския договор от 1832 г.”

“В периода на приятелството Сталин-Хитлер (1939-1941 г.) в съветската преса не се допуска споменаване на антисемитските прояви в Германия, докато по същото време в самия Съветски съюз са закрити еврейските училища и започва преследването на еврейската интелигенция, олицетворение на което е трагичната съдба на големия руски поет от еврейски произход Осип Манделщам, унищожен през 1938 г.”

“Победата, извоювана с толкова усилия и то особено след като през втората половина на 1941 г. изглежда непостижима, дава нова увереност на Сталин в правилността на провежданата от него великодържавническа политика. Още в годините на войната той прибягва към старите изпитани от царската династия средства за мобилизиране и консолидиране на обществото - търси опора в православната църква, преселва народи, които му изглеждат опасни за сигурността, обръща се към дремещия руски национализъм. Традиционният антисемитизъм в Русия е доста близко до този кръг от средства. Но точно в тази война той изглежда неприложим - именно Хитлер, основният противник, се опитва да реализира "окончателно решаване" на еврейския въпрос и това изключва възможността Сталин да действа откровено антисемитски.”

“Не могат обаче да се скрият някои факти. Нацистите успяват тотално да унищожат украинските евреи, като първият голям удар срещу тях е реализиран още през есента на 1941 г. Причините за това са най-малко две - първо, защото съветската власт не проявява особено старание да евакуира еврейското население и второ, защото не предупреждава евреите каква съдба ги очаква. Само за два дни в края на септември 1941 г. в Бабий яр край Киев са избити 33 хил. евреи, а в цяла Украйна са унищожени приблизително 850 хиляди. Следващият проблем се отнася до съучастието на местното окупирано население в кампанията по унищожението на съветските евреи - избита са милион и половина евреи, което според наблюдатели и историци не би могло да стане без помощ на място, за това говорят и антиеврейските погроми в краткото време между отстъплението на съветската армия и идването на хитлеристите.

За откровен антисемитизъм в Съветския съюз може да се говори едва след началото на студената война между бившите съюзници от Антихитлеристката коалиция. От една страна влошаването на отношенията със западните демокрации развързва ръцете на Сталин да действа без да се съобразява с международния контрол, упражняван от американските и британските представители в различните съвместни органи и организации. Другата, вероятно по-важна причина за антисемитската вълна, заляла СССР и Източна Европа през последния период от живота на Сталин, е неговата подозрителност към всичко, което не се поддава на пълен контрол. Оживява старата идея за "космополитизма" като негативен двойник на интернационализма. В сталиновото разбиране интернационализъм означава служене на интересите на Съветския съюз, докато космополитизъм е служене на външни на държавата сили. Възраждат се подозренията към всеки, който има роднини, познати или просто връзки в чужбина, силите за сигурност бързо поставят такива хора в графата враг, шпионин и предател.

По ирония на историята съмненията на Запада в Коминтерна като международно оръдие за провеждане на съветска политика сега са обърнати наопаки в Съветския съюз като на съветските евреи започва да се гледа като на 

членове не световна заговорническа организация,

 разпростряла пипала навсякъде по света. Как се отразява тази нова тенденция на външните отношения на СССР?
Всъщност една от големите следвоенни придобивки за Съветския съюз, които го превръщат от уникална сила в лидер на международен блок (Източният) е контролът, който той получава върху източноевропейските страни. За да постигне пълно господство там Сталин си служи с местните комунистически партии, които пренасят съветския модел на общество, а Съветският съюз само наблюдава този процес. И понеже в източноевропейските компартии броят на евреите също е значително по-висок, отколкото е делът им сред населението, Сталин се възползва точно от техните услуги за овладяването на властта до 1948 г. Това вероятно е и една от причините вълната на съветски следвоенен антисемитизъм да се забави до края на 40-те години.

Що се отнася до СССР началото на откровения антисемитизъм може да се определи лесно - 1946 г. През тази година започва отстраняването от външнополитическото ведомство на евреите дипломати - тогава в оставка излиза М. Литвинов, само до тази година е заместник министър и С. Лозовски, същата е съдбата и на И. Майский, Яков Суриц напуска ведомството едва през 1948 г., но може би защото от 1945 г. е в далечна Бразилия, Евгений Рубинин, Борис Щейн също напускат активната дипломация и стават преподаватели. Все пак отстранените от дипломацията евреи не са репресирани, а са изпратени или в пенсия, или на научна работа. Тенденцията е обща за всички сфери на обществения живот в СССР, но разбира се има и изключения - пътя си в дипломацията продължава Яков Малик, а по него тепърва тръгват Лев Менделеевич, през 1945 г. Валериан Зорин е изпратен посланик в Чехословакия, на която й предстои най-дълъг и нелек път до налагане на съветския модел.

Със задълбочаването на студената война шпиономанията става все по-масова (при това тя засяга не само СССР, а цял свят - в САЩ проявлението й е макартизмът) и това позволява на Сталин да превърне антисемитизма в държавна идеология - закрити са всички еврейски организации, театри, издателства, водещите дейци на еврейската култура са арестувани и разстреляни. Започва кампания за изключване от партията и изгонване от научния и обществения живот на евреите и неевреите "космополити". При това често това става и с помощта на евреите, близко до властта. Въведени са жестоки ограничения при наемането на евреите на работа и в учебните заведения. Но това не става със закон, както е в царска Русия, а със специални разпореждания, които не са публикувани, а са получавани до инстанциите по служебен път - с помощта на закрити писма, инструкции, поверителни разговори.

За евреите остава тясната възможност да живеят необезпокоявани в Еврейската автономна област, която обаче е разположена далеч от европейската част на СССР - в Хабаровския край и има за цел по-скоро да обособи евреите далеч от центровете на властта. Автономната област е разположена върху 36 хил. кв. км. и е населена едва от 195 хил души със столица Биробиджан. Като се има предвид, че през 1979 г. в Съветския съюз живеят 1 млн. и 811 хил. евреи, ясно е, че Еврейската автономна област не е предназначена да реши проблема. Рязкото намаляване на броя на евреите, които живеят в Русия в сравнение с края на ХIХ в. се дължи както на периодичното им унищожаване при погромите (само по време на гражданската война в Украйна от бялата Доброволческа армия са избити между 35 и 50 хил.), но най-вече през Втората световна война, така и на постоянната емиграция, особено след създаването на Израел.

Проблемът със създаването на Израел пряко засяга Съветския съюз - той е сред реализаторите на тази идея. Нещо повече, след като световното еврейство най-после получава собствена държава, официалната политика на съветския блок (тъй като това се отнася и за останалите източноевропейски страни) е да се стимулира изселването на евреите в Израел с надеждата, че това ще го превърне в поредната комунистическа страна. Това не става по много причини - и защото евреите вече са опитали "сладостите" на комунизма, и защото при острата съпротива на арабските държави са принудени да се грижат повече за военното утвърждаване на Израел, и защото получават по-сигурен и богат съюзник в лицето на Съединените щати. Така или иначе създаването на Израел се превръща в допълнителен проблем за СССР, тъй като съветските евреи получават външно отечество, а и от отношението към Израел като държава и към евреите като дипломати започва да се отразява върху политиката с арабските държави.

Според признанието на първия голям съветски реформатор Никита Хрушчов охлаждането на отношенията между Съветския съюз и възникналия и със съветско съгласие Израел се дължи на няколко причини. Първата и най-важната е, че според съветското ръководство "по това време Израел вече играеше ролята на 

агент на американския империализъм в Близкия изток,

 а ние не искахме да отблъснем арабите, искахме да ги привлечем, затова държахме Израел на разстояние". И това е съпроводено с признание за демократичността и добрата организация на тази държава. Съществува обаче и личен проблем. Първата израелска представителка в Москва е Голда Меир, която е родена в Одеса и живее в Русия до шестгодишна възраст, когато родитеите й емигрират в Съединените щати. Тъй като добре знае руски език Голда Меир бързо създава в Съветския съюз силна и влиятелна в съветското общество група около новото израелско посолство. Подобна активност не може да бъде толерирана от ксенофобски настроения Сталин и в крайна сметка Голда Меир е изгонена от Москва, което залага студенина още в началото на двустранните отношения.

В края на живота на Сталин се разгаря поредната антисемитска вълна. През януари 1953 г. е изфабрикувано делото на девет лекари, шест от които са евреи. Арестуваните са обвинени в държавен заговор за убийство на ръководителите на партията и държавата. Инспириран е "гневът на народа", който трябва да създаде отдушник: всички неуспехи на властите и лишенията от следвоенните години да се прехвърлят върху евреите. Пак по същото време с участието на съветски "съветници" в органите за сигурност на страните от Източна Европа започват чистки в компартиите, като евреите са в центъра на мишената - най-известният процес от този род е в Чехословакия, при който са съдени 14 видни дейци на ЧКП, 11 от които са евреи начело с бившия генерален секретар на партията Рудолф Слански и външния министър Владимир Клементис. Западната реакция на новите антисемитски акции е изцяло негативна, особено като се има предвид и моралното сътресение, преживяно от човечеството след разкритията за нацисткия холокост.

Смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. спасява голям брой евреи както в Съветския съюз, така и в другите просъветски източноевропейски страни от трагична съдба. Преследванията са спрени, но подозренията към евреите остават и се събуждат при всеки по-остър момент от следвоенната история. Що се отнася до дипломацията на Изтока, тя не може да мине без евреите, тъй като те притежават естествени предимства като добри езикови умения, бърза адаптация в чужди условия, отвореност за света и други.”

“Смъртта на Сталин спира подготвяната депортация на евреите в Далечния изток и в Сибир, но не ги реабилитира социално и морално. Запазва се процентната норма при приемането им на работа и във висши училища, а не е възстановена и дейността на еврейските училища, театри и издателства.”

“В началото на 60-те години след първата вълна на десталинизация, осъществена от Хрушчов, в СССР се провеждат редица "икономически процеси", които са широко отразявани в пресата. Евреите не са нито единствените, нито главни участници в нелегалния бизнес, но съветската пропаганда ги използва за антисемитски настроения.

 По вестниците евреите обикновено се представят като разхитители на държавната собственост, икономически диверсанти, спекуланти, взимащи подкуп и притежаващи валута.

В Шестдневната война в Близкия изток през 1967 г. Съветският съюз подкрепя арабите, но те претърпяват поражение от Израел. Тогава в Източния блок започва системна антиизраелска пропаганда, която има и вътрешни антисемитски проекции. Пресата започва настъпление срещу "световния еврейски заговор". Внушава се връзката на ционисткото движение с инакомислието, дисидентите и антисъветизма. Съветският евреин се превръща в помагач на империализма и идеологически диверсант. В тази атмосфера през март 1968 г. в Полша стават сблъсъци между студентите и интелигенцията (предимно с еврейски произход) от една страна и властта от друга, които завършват с отстраняване на евреите от партията, културните институции и администрацията (Адам Рапацки също напуска поста си на външен министър) и с поредната емигрантска вълна към Израел. Полските мартенски събития подклаждат антисемитизма в целия Източен блок.

Във външната политика на СССР вътрешният антисемитизъм помага при засилването на влиянието във важния световен регион - арабския. При това разрешението за емиграция на евреите от Съветския съюз се използва като разменна монета в отношенията със Запада.

Съветският антисемитизъм продължава и през 70-те години

 Денационализираното, образовано еврейско население е важна социална опора на болшевиките в началните периоди от съществуването на СССР, но по-късно, когато съветската държава създава собствени кадри, за тях трябва да се освободи жизнено пространство. При това евреите, особено във външната политика изглеждат несигурни кадри, затова израелската опасност става популярно и и удобно средство за "очистване" на държавния и партийния апарат. При това властите не успяват да унищожат исторически оформения бунтовен елемент в еврейския характер - евреите са значителен процент в различните опозиционни групи и фракции, които се опитват да противодействат на сталинизма във всичките му форми.

Проявите на антисемитизма през този период са маскирани като антиционизъм, но по същество тази пропаганда води до възстановяване на националното самосъзнание на съветските евреи, изразено в желание да възстановят националната си култура и да изучават историята си, в борбата за заминаване за Израел. Емиграцията на евреите води до новия взрив на антисемитизъм в различните слоеве на обществото, тъй като оскърбеното великодържавно самолюбие не иска да разбере и да приеме желанието на евреите да напуснат страната, в която са се родили и израсли.”

“С идването на власт на Горбачов официалните антисемитски настроения угасват - по страниците на вестниците започват да говорят за значителния принос на евреите в отечествената култура, наука и икономика.”

“Забележително е отразен моралния неприемане на евреите в Съветския съюз от такъв тънък познавач на руския език, какъвто е големият руски поет от еврейски произход, нобелов лауреат, Йосиф Бродски. В есетата си той описва усещанията си на евреин в съветското общество: „Срамувах се от самата дума „евреин” – „еврей” – независимо от допълнителните й значения... В печатния руски език думата „евреин” се среща почти толкова рядко, колкото да речем „mediastenum” или „gennel” в американския английски. Всъщност тя има статута на един вид нецензурна дума и звучи като наименование на венерическа болест. Когато човек е на седем години речникът му се оказва достатъчен, за да осъзнае редкостта на тази дума и му е крайно неприятно да се идентифицира с нея... Спомням си, че винаги съм се чувствал далеч по-спокоен с руския еквивалент „чифут”..., който беше недвусмислено обиден и поради това безсмислен, ненатоварен с илюзии. Едносричната дума не е в състояние да направи кой знае какво на руски език”. – Бродски, Йосиф. Повече от единица. Избрани есета, С., 1997, 9-10.”

В това изследване проф. Искра Баева е казала изчерпателно и ясно всичко по скандалната тема за Русия, Съветите и евреите, а поне на нея левите социалисти нямат основание да не вярват.
ФАКТОР




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: kolevn38
Категория: Политика
Прочетен: 2370403
Постинги: 2335
Коментари: 5077
Гласове: 3463
Календар
«  Март, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031